Мадарският конник е средновековен барелеф, изсечен на отвесна скала близо до днешното село Мадара в Североизточна България, обявен от ЮНЕСКО за паметник на световното културно наследство.

Релефът представлява триумфиращ владетел — символ на мощта на Първата българска държава. В естествена големина са изобразени конник в ход надясно, подскочило куче, което го следва, и прободен с копие лъв, повален под предните крака на коня. Композицията, символизираща победа над врага, напомня триумфалните сцени и античните художествени традиции (тракийски конник). Детайлите определят датировката (началото на 8 век) и подкрепят най-признатата теза за прабългарския произход на релефа, предполагаемо свързваща изображението с хан Тервел (701–721 г.).